„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Михаил Юрьевич Лермонтов (1814-1841 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Поглед без огън – цвете без аромат!
* * *
Щом без радост бе любовта, раздялата ще бъде без печал.
* * *
Празното сърце бие равномерно.
* * *
Не изтърпя душата на поета позора на дребнавите обиди.
* * *
Човекът е карета, умът – кочияш, парите и познанствата – коне; колкото повече са конете, толкова по-скоро и по-бързо каретата препуска в планината.
* * *
Гений, прикован към чиновнически стол, трябва да умре или да полудее точно както човек с мощно телосложение при заседнал живот и скромно поведение умира от апоплексичен удар.
* * *
Обидата е такова хапче, което не всеки може да преглътне със спокойно лице; някои гълтат, като предварително го сдъвкват, а тогава хапчето е още по-горчиво.
* * *
Хората изпитват завист един към друг, а аз, напротив, завиждам само на прекрасните звезди.
* * *
Моето завещание: сложете камък и нека на него нищо да не е написано, ако самото ми име не е достатъчно да му даде безсмъртие.
* * *
Човекът, на когото сте нужни, винаги ще намери начин да бъде редом.
* * *
Толкова е скучен животът, когато няма борба.
* * *
В природата противоположни причини често водят до еднакви действия: конят пада и от застояване, и от прекомерна езда.
* * *
Желания! Каква е ползата напразно и вечно да желаеш? А годините отминават – всички най-добри години!
* * *
Защо, за какво, откъде е злото? Ако има Бог, то как може да има зло? Ако има зло, то как може да има Бог?
* * *
Има много странни хора, които постъпват с приятелите като с дрехи: използват ги, докато се износят, и ги захвърлят.
* * *
Какво са страстите? Нали рано или късно техният сладък недъг изчезва при думата на разсъдъка.
* * *
Уважение заслужават тези хора, които, независимо от ситуацията, времето и мястото, остават такива, каквито са в действителност.
* * *
Защо са дълбоките познания, жаждата за слава, талантът и пламенната любов за свобода, когато ние не можем да ги използваме?
* * *
Всичко това би било смешно, ако не бе така тъжно.
* * *
Какво е животът на поета без страдания? И какво е океанът без бури?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Лермонтов
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Взор без огня – без запаха цветок!
* * *
Была без радости любовь, разлука будет без печали.
* * *
Пустое сердце бьётся ровно.
* * *
Не вынесла душа поэта позора мелочных обид.
* * *
Человек – карета; ум – кучер; деньги и знакомства – лошади; чем более лошадей, тем скорее и быстрее карета скачет в гору.
* * *
Гений, прикованный к чиновничьему столу, должен умереть или сойти с ума, точно так же, как человек с могучим телосложением при сидячей жизни и скромном поведении умирает от апоплексического удара.
* * *
Обида такая пилюля, которую не всякий с покойным лицом проглотить может; некоторые глотают, разжевав наперед; тут пилюля еще горче.
* * *
Люди друг к другу зависть питают; я же, напротив, только завидую звездам прекрасным.
* * *
Моё завещание: положите камень; и – пускай на нём ничего не будет написано, если одного имени моего не довольно будет доставить ему бессмертие.
* * *
Человек, которому Вы нужны, всегда найдет способ быть рядом.
* * *
Так жизнь скучна, когда боренья нет.
* * *
В природе противоположные причины часто производят одинаковые действия: лошадь равно падает на ноги от застоя и от излишней езды.
* * *
Желанья! Что пользы напрасно и вечно желать? А годы проходят – все лучшие годы!
* * *
Почему, зачем, откуда зло? Если есть Бог, то как может быть зло? Если есть зло, то как может быть Бог?
* * *
Есть престранные люди, которые поступают с друзьями, как с платьем: до тех пор употребляют, пока износится, а там и кинут.
* * *
Что страсти? – ведь рано иль поздно их сладкий недуг исчезнет при слове рассудка.
* * *
Уважения заслуживают те люди, которые независимо от ситуации, времени и места, остаются такими же, какие они есть на самом деле.
* * *
К чему глубокие познанья, жажда славы, талант и пылкая любовь свободы, когда мы их употребить не можем?
* * *
Всё это было бы смешно, когда бы не было так грустно.
* * *
Что без страданий жизнь поэта? И что без бури океан?
---------------
Руският поет, писател, драматург, художник и преводач Михаил Лермонтов (Михаил Юрьевич Лермонтов) е роден на 3/15 октомври 1814 г. в Москва. Пише стихове от 1828 г., първото му публикувано стихотворение е от 1830 г. Учи в Московския университет (1830-1832 г.), завършва военна юнкерска школа в Санкт Петербург (1834 г.). Като офицер на няколко пъти е осъждан за критики към руските власти и е изпращан на служба в Кавказ. Превежда творби на Байрон, публикува активно в руския литературен печат. Един от основните представители на руския литературен романтизъм, той е автор на десетки забележителни стихотворения и поеми като „Исповедь”, „Демон”, „Хаджи Абрек”, „Смерть поэта”, „Мцыри”, „Тамбовская казначейша”, „Бородино” и др., на романите „Вадим” (1833 г., незавършен), „Княгиня Лиговска” (1836 г., незавършен) и „Герой нашего времени” (1840 г.), драмите „Маскарад” (1835 г.) и „Двама братя”, единствената издадена приживе стихосбирка „Стихотворения” (1840 г.) и др. Убит е при дуел на 15/27 юли 1841 г. близо до гр. Пятигорск.